Отбелязваме 149 години от гибелта на Апостола на свободата

Васил Иванов Кунчев, Дякона, Игнатий, Джингиби или просто Левски е основна фигура в българското освободително движение.

Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК). Един от най-дейните българи в борбата за освобождение на България от турско робство.

Апостола на свободата е обесен на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19. Разминаването в датите се дължи на техническа грешка, която продължава да се разпространява, тъй като тя не е коригирана в учебниците по история.

Присъдата на Левски е изпълнена в околностите на тогавашна София, а мястото на обесването е било в района на площада, където днес се издига негов паметник. В последните си мигове Дяконът се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва: „Каквото съм правил, в полза народу е. Моли се, отче, не за мене, а за отечеството България.“ Свещеник Тодор Митов свидетелства: „След като свърших обреда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, той извика: Боже, избави България!“ Така завършва своя живот най-великият син на България – Апостола на свободата.

В цялата страна днес се провеждат чествания и инициативи,посветени на Апостола.