Днес е международния ден на морските фарове

Празникът идва от Шотландия, където стартират инициативата в началото на 90-те години на ХХ век. Малко по малко традицията обхваща над 50 страни по света. Идеята на празника е да популяризира значението и мисията на морските фарове, да разкаже историята им и да събуди интереса на публиката към морския транспорт.

В България най-старият фар е този в Шабла. Кулата му е висока 32 метра, а историята му ни връща още през Римската епоха, когато съоръжението за първи път се е появило на този бряг - близо два века, той гордо стои на морския бряг. Осмоъгълната му кула излъчва светлина на всеки 25 сек. и се вижда на далечина 17 морски мили. Той предпазва корабите от сблъсък с подводен риф, който е с дължина близо 1 морска миля, както и от затъване в плитчините между нос Шабла и село Тюленово. 

Шабленци споделят, че притежават умалено копие на едно от седемте чудеса на древния свят – Александрийския фар. 132 са стъпалата, които водят до халогенния прожектор, който стои на неизменна вахта и осветява пътя на корабите. Гръмоотводът на фара е с позлатен връх. Стените му са дебели 1,20 метра и дори и през зимата студ в помещението не прониква. Четирима са пазачите на фара, които денонощно следят работата му.  Дежурствата се сменят на всеки 8 часа. Любопитно е, че именно тук е работила и единствената жена пазач на такова съоръжение – Тодорка Хаджииванова. Дамата и нейният съпруг Иван дълги години са обслужвали фара. Паленето и гасенето на фара зависи от изгрева и залеза на Слънцето.

В стените на кулата преди повече от 10 години е вградено послание за бъдните поколения. Посланието на пазачите трябва да бъде отворено през 2056 г. То съдържа данни за разстоянието от брега до фара. Мъжете измерили, че разстоянието е 13 мeтра, а според запазени статистически данни през 1948 г. то е било 29 м. Пазачите искат това разстояние да бъде измерено и сравнено след години.